Todos y cada uno disfrutarían de sus vacaciones. ¿Por qué entonces yo no habría de disfrutar de unas también? Trabajaba duro, había manejado ya varios proyectos de vital importancia para el avance de los negocios en los que se embarcaba la empresa; meses, días, horas frente a mi escritorio, seleccionando candidatos, revisando solicitudes, asignando proyectos y asegurándome de que cada proveedor de servicios recibiera su pago sin demoras.
¿Cómo era posible entonces que los demás estuviesen empacando sus trajes de baño o sus botas de nieve cuando yo sudaba excesivamente bajo el traje de corte inglés? Yo, que preparaba el café de la mañana y la tarde, que contestaba todas las llamadas que Gutiérrez y Amingorena no querían atender, que lidiaba con los asuntos desagradables entre proveedores y clientes, ¿no habría vacaciones para mí?
Veía como cada empleado entraba en la oficina de Vargas y salía triunfante, sonriendo, pensando en las vacaciones que acababa de ganarse. Sabía que debía tomar coraje y entrar a esa oficina yo también a arrebatar mis vacaciones de las manos de quien también tendría el derecho de negármelas. Y lo hice. Y aquí estoy. Disfrutando de una oficina vacía.
Las palabras de Vargas resonaban aún en mi cabeza: "No, Juancito. Lamentablemente tu viajecito a la costa no podrá ser. Por el momento necesito que alguien cuide del fuerte, ¿sabes?". Fui débil. Pero mi debilidad nada tiene que ver con que yo esté aún aquí. Si hubiese estado aunque sea medio paso delante de Vargas… Si hubiese sabido que existía una clave mágica para ganarme mi estadía en la costa por unos días... Me pregunto qué tan placentero hubiese sido estar en la playa, habiéndome ganado la empatía de Vargas del mismo modo en el que se la habían ganado los demás: informándole que trabajaría desde la playa durante mi escapadita a la costa. | Всички те щяха да имат възможността да се насладят на своя отпуск. Тогава защо и аз да не мога да си го позволя? Работих усилено, вече имах зад гърба си няколко проекта от особена значимост за развитието на бизнеса, с който се занимаваше фирмата; месеци, дни, часове, прекарани пред бюрото в избиране на кандидати, преглеждане на заявления, възлагане на проекти и гарантиране, че всеки един от доставчиците на услуги ще получи навреме дължимите му суми. Как тогава беше възможно всички останали да слагат в багажа своите бански или зимните си обувки, докато аз се потя обилно в костюма, закупен от "Корт Инглес"? Аз, който приготвях кафе всяка сутрин и всеки следобед. Аз, който приемах всички телефонни обаждания, на които Гутиерез и Амингорена не искаха да отговорят. Аз, който разрешавах всички неприятни ситуации, възникнали между доставчици и клиенти! Само на мен ли не ми се полагаше почивка? Виждах как всеки един от служителите влиза в офиса на Варгас и излиза триумфиращ, с усмивка, мислейки си за отпуска, който си е извоювал. Знаех, че трябва да набера смелост, да вляза в същия този офис и да изтръгна своя отпуск от ръцете на човека, който всъщност имаше право да ми го откаже. Така и направих. И ето ме тук. Наслаждавам се сам на празния офис. В главата ми все още отекват думите на Варгас: "Не-е-е, скъпи ми Хуансито. Май ще трябва да се разминеш с почивчицата си на крайбрежието. За момента се нуждая от някой, който да остане тук! Нали разбираш?". Проявих слабост. Но слабостта ми няма нищо общо с това, че се намирам все още тук. Само ако бях изпреварил Варгас, та дори и с един ход… Само ако знаех, че съществува разковниче, което ще ми осигури няколко дни на крайбрежието... И сега се питам колко ли приятно би било да се излежавам на пясъка. Само ако си бях спечелил благоволението на Варгас по начина, по който го бяха направили останалите - като му кажех, че ще работя от плажа по време на почивката.
|