Au jour fixé, l'appartement du comte Ulric de Rouvres était préparé. Ulric y donna rendez-vous pour le soir même à trois des plus célèbres médecins de Paris. Puis il courut chercher Rosette.
Elle venait de mourir depuis une heure. Ulric revint à son nouveau logement, où il trouva son ancien ami Tristan, qu'il avait fait appeler, et qui l'attendait avec les trois médecins.
—Vous pouvez vous retirer, messieurs, dit Ulric à ceux-ci. La personne pour laquelle je désirais vous consulter n'existe plus.
Tristan, resté seul avec le comte Ulric, n'essaya pas de calmer sa douleur, mais il s'y associa fraternellement. Ce fut lui qui dirigea les splendides obsèques qu'on fit à Rosette, au grand étonnement de tout l'hôpital. Il racheta les objets que la jeune fille avait emportés avec elle, et qui, après sa mort, étaient devenus la propriété de l'administration. Parmi ces objets se trouvait la petite robe bleue, la seule qui restât à la pauvre défunte. Par ses soins aussi, l'ancien mobilier d'Ulric, quand il demeurait avec Rosette, fut transporté dans une pièce de son nouvel appartement.
Ce fut peu de jours après qu'Ulric, décidé à mourir, partait pour l'Angleterre.
Tels étaient les antécédents de ce personnage au moment où il entrait dans les salons du café de Foy.
L'arrivée d'Ulric causa un grand mouvement dans l'assemblée. Les hommes se levèrent et lui adressèrent le salut courtois des gens du monde. Quant aux femmes, elles tinrent effrontément pendant cinq minutes le comte de Rouvres presque embarrassé sous la batterie de leurs regards, curieux jusqu'à l'indiscrétion.
—Allons, mon cher trépassé, dit Tristan en faisant asseoir Ulric à la place qui lui avait été réservée auprès de Fanny, signalez par un toast votre rentrée dans le monde des vivants. Madame, ajouta Tristan en désignant Fanny, immobile sous son masque, madame vous fera raison. Et vous, dit-il tout bas à l'oreille de la jeune femme, n'oubliez pas ce que je vous ai recommandé.
Ulric prit un grand verre rempli jusqu'au bord et s'écria:
—Je bois....
—N'oubliez pas que les toasts politiques sont interdits, lui cria Tristan.
—Je bois à la Mort, dit Ulric en portant le verre à ses lèvres, après avoir salué sa voisine masquée.
—Et moi, répondit Fanny en buvant à son tour... je bois à la jeunesse, à l'amour. Et comme un éclair qui déchire un nuage, un sourire de flamme s'alluma sous son masque de velours. | В определения ден апартаментът на граф Юлрик де Рувр беше готов. В него Юлрик още същата вечер покани трима от най-известните лекари в Париж. След това хукна да търси Розет. Тя беше умряла преди час. Юлрик се върна в новото си жилище, където намери своя стар приятел Тристан, когото беше поръчал да извикат и който го чакаше с тримата лекари. —Можете да си тръгвате, господа, - им каза Юлрик. - Човекът, за когото исках да се консултирам с вас, вече не съществува. Тристан, останал сам с граф Юлрик, не се опита да успокои болката му, а по братски я сподели. Именно той планира пищното погребение, което направиха на Розет за голямо учудване на цялата болница. Той откупи предметите, които девойката беше взела със себе си и които след нейната смърт бяха станали собственост на администрацията. Измежду тези предмети беше малката синя рокля, единствената останала на бедната покойница. Благодарение на неговите грижи, и старата покъщнина на Юлрик от времето, когато живееше с Розет, беше пренесена в една от стаите в новия му апартамент. Това стана няколко дни, след като Юлрик, решен да умре, замина за Англия. Такова беше миналото на тази особа в момента, в който той влезе в салона за кафе на Фой. Пристигането на Юлрик предизвика голямо вълнение в присъстващите. Мъжете станаха и му отправиха учтив поздрав като хора от висшето общество. Колкото до жените, в продължение на пет минути те безочливо държаха почти смутения граф де Рувр под обстрела на техните погледи, любопитни до недискретност. —Хайде, скъпи мой покойнико, - каза Тристан, като караше Юлрик да седне на мястото до Фани, което беше запазено за него, - отбележете с един тост Вашето завръщане в света на живите. Мадам - добави Тристан, посочвайки Фани, неподижна зад своята маска, - мадам ще вдигне чаша за Ваше здраве. А Вие, - каза той тихо на ухо на младата жена, - не забравяйте какво Ви посъветвах. Юлрик взе една голяма пълна догоре чаша и извика: — Пия.... —Не забравяйте, че политическите тостове са забранени – му извика Тристан. —Пия за Смъртта - каза Юлрик, като поднасяше чашата към устните си, след като поздрави маскираната си съседка. — А аз... - отговори Фани, отпивайки на свой ред – аз пия за младостта, за любовта. И като светкавица, която разкъсва облак, една пламенна усмивка светна под маската от велур. |